ПОПОГЛЀДВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); попоглèдна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. попоглèднат, св., прех. и непрех. Разг. Попоглеждам. Кравата, като чува гласа му, се извива, та го попогледва. Ил. Волен, МДС, 160-161. Дамата .. часто попогледваше из прозорците на колата. В. Попович, Съч. [еа]. попогледвам се, попогледна се страд., възвр. и взаим.