ПОПОДЍГВАМ, -аш, несв. (остар.); поподѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поподѝгнат, св., прех. Разг. Поповдигам. Кравата, като чува гласа му, се извива, та го попогледва и.. поподигва.. опашката си. Ил. Волен, МДС, 160-161. И с а к (ухилен, поподигва ръка). Та нашата работа е свършена вече! В. Друмев, Съч. I [еа]. поподигвам се, поподигна се страд.
ПОПОДЍГВАМ СЕ несв. (остар.); поподѝгна се св., непрех. Разг. Поповдигам се. Той се поподигва на едната си ръка, загледа се в тъмнината. М. Кремен, СС, 80.