ПОПОДПЍРАМ, -аш, несв.; поподпра̀, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поподпря̀л, -а, -о, мн. поподпрèли, прич. мин. страд. поподпря̀н, -а, -о, мн. поподпрèни, св., прех. Разг. 1. Подпирам малко, леко. Уморено поподпрях глава на ръцете си.
2. Само несв. Подпирам от време на време леко. поподпирам се, поподпра се страд.
ПОПОДПЍРАМ СЕ несв.; поподпра̀ се св., непрех. Разг. 1. Подпирам се малко, леко. Като овцете запладних / под клонатите букаци, / на кривака са поподпрях, / поподпрях, мамо, задрямах. Нар. пес., БНТв VII [еа].
2. Само несв. Подпирам се от време на време леко.