ПОПОЖЪЛТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; попожълтèя, -èеш, мин. св. попожълтя̀х, прич. мин. св. деят. попожълтя̀л, -а, -о, мн. попожълтèли, св., непрех. Разг. Пожълтявам малко, леко. Страниците на книгата попожълтяха от времето.


Източник: Речник на българския език (онлайн)