ПОПОХВА̀ЩАМ, -аш, несв.; попохва̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. попохва̀нат, св., прех. Разг. 1. Похващам отчасти, леко. Някои попохванаха калпаците си, някои нерешително промълвиха: „Добре дошел, г-н съдия!“ Й. Йовков, ПГ, 63.
2. Само несв. Похващам от време на време. попохващам се, попохвана се страд. и възвр. Стайко наистина имаше нещо на долната си устна и дори се попохвана там. Й. Йовков, ПГ, 201.