ПОПРЕВЪРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; попревъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. попревъртя̀л, -а, -о, мн. попревъртèли, прич. мин. страд. попревъртя̀н, -а, -о, мн. попревъртèни, св., прех. 1. Превъртявам малко, за кратко време. Тодор Брежов го [писмото] попревъртя в ръка, оправи гънките му, поколеба се малко, но го зачете. М. Грубешлиева, ПП, 94. Дядо Моско пое писмото, прочете го отвън, попревъртя го измежду пръстите си, но не го отвори. Й. Йовков, ВАХ, 75.
2. Превъртявам малко, не напълно. Попревъртях копчето на радиото. попревъртявам се, попревъртя се страд.
ПОПРЕВЪРТЯ̀ВАМ СЕ несв.; попревъртя̀ се св., непрех. 1. Превъртявам се малко, за кратко време.
2. Превъртявам се малко, не напълно. Антената се е попревъртяла.