ПО̀ПРЕГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Диал. Подкоремник; подпръга, подпруга. Адютантът.. стягаше попрезите на мулетата, като ги притискаше с корем, за да върже конопените им краища. Ст. Сивриев, ЗСБ, 56. На равното — почивахме, стягахме попрезите на катърите и — хайде пак нагоре въз гребена. Н. Хайтов, ШГ, 25.
— Други форми: п о̀ п р ъ г, п о̀ п р а г, п о̀ п р ъ д з, п о̀ п р а д з.