ПОПРЕМЯ̀ТАМ, -аш, несв.; попремèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. попремèтнат, св., прех. Премятам малко, кратко време. — Велко отпреди час се е събудил, чака те, пък аз рекох да попремятам совалката. Д. Марчевски, ДВ, 108. Татар Христо имаше една опитомена юрдечка, която връзваше в гьола, за да примамва дивите. Като извади юрдечката, той я попреметна из ръцете си, разбра, че е убита, остави я на земята, че като грабна пушката си, че като ревна. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. попремятам се, попреметна се страд.
ПОПРЕМЯ̀ТАМ СЕ несв.; попремèтна се св., непрех. Премятам се малко, кратко време.