ПОПРЕТРЪ̀ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от попретръпвам.

ПОПРЕТРЪ̀ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от попретръпвам. След силната уплаха като че ли идва едно попретръпване и свикване с положението.


Източник: Речник на българския език (онлайн)