ПОПРЕУМОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; попреуморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Преуморявам малко, донякъде или понякога. Не го ли попреуморявате това дете с толкова много училищни и извънучилищни занимания. Δ Треньорът попреумори състезателите с непрекъснатите си изисквания. Δ Попреуморих си очите с тия коректури. попреуморявам се, попреуморя се страд.
ПОПРЕУМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; попреуморя̀ се св., непрех. Преуморявам се малко, донякъде или понякога. Бе работил много, бе изработил повече от всички други чакълджии, беше се попреуморил и затова смяташе, че му се полага да си отдъхне някой и друг ден. Г. Караславов, ОХ IV, 222. Попреуморих се този месец от гости.