ПОПРЕХА̀ПВАМ, -аш, несв.; попреха̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Прехапвам малко или от време на време; поухапвам, позахапвам. Той позамижа, попрехапа устните си и едва тогава отговори. Д. Спространов, ОП, 172. Макар и да изпитваше непрекъснат шемет, макар и да му се струваше, че все пропада в някаква яма, .., попрехапа посинелите си устни и дълбоко въздъхна. А. Гуляшки, Л, 506. Поискат им пари от слугите, и те, .., откажат им с подигравка: ... Клетий търговец си попрeхапе долнята джука, позамисли са и стане, та си иде. Ил. Блъсков, ПБ I, 115-116. попрехапвам се, попрехапя се страд. и възвр. Попрехапа се да не извика от болка.