ПОПРИКЛЯ̀КВАМ, -аш, несв.; поприклèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Прикляквам малко, за кратко време. Той разпери ръце, като малко приклекна; .. посочи през рова нататък. — Колцина ще минат? Ст. Дичев, ЗС I, 217. Командирът ни Манол, поприклекнал, измъкна бомба и я размаха над зида. Ем. Коралов, МВ, 28. Връзваха изпотеното конче в мазата — поприклекнало от умора и наострило уши, то увираше муцуна в сухото сено. Ил. Волен, МДС, 106.

2. Само несв. Прикляквам малко от време на време.


Източник: Речник на българския език (онлайн)