ПОПРИТЍЧВАМ, -аш, несв.; попритѝчам, -аш, св., непрех. Притичвам малко, кратко време, кратко разстояние или от време на време. Щом стъпи на шосето — .., — чичо Ерменко се засили бос по камъчетата... той бърза, попритичва и поглежда небето. Н. Кирилов, ПД, 68. Тя се откъсна от тях, попритича напред, хвана се пак до Радко. Ил. Волен, МДС, 20-21.