ПОПРИТУ̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от попритуля като прил. Разг. Скрит, прикрит. В един миг той се спусна при реката, и попритулен зад една канара, я повика на име. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 186.
