ПОПРИТЪПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; попритъпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Притъпявам малко, не напълно. Тя искаше и да се откъсне от всекидневния живот в новия си дом, да попритъпи своите лични болки. Д. Талев, ПК, 108. Изтегна се и усети, че болките са попритъпени. Дори можеше да свие колене. М. Грубешлиева, ПИУ, 280. попритъпявам се, попритъпя се страд.
ПОПРИТЪПЯ̀ВАМ СЕ несв.; попритъпя̀ се св., непрех. Притъпявам се малко, леко, не напълно. С годините се попритъпи чувството на неудовлетвореност, което го измъчваше в началото. Примири се.