ПОПРОЧЍТАМ, -аш, несв.; попрочета̀, -èш, мин. св. попрочèтох, прич. мин. св. деят. попрочèл, св., прех. 1. Прочитам малко, отчасти; попрочитвам. — Я ми попрочети от песнопойката... Зачетох неговите песни. Той внимателно слушаше. Ст. Станчев, НР, 161. Прочeтат урока за двe-три минути, тогава ся обърнат към приятeля си .. послe пак попрочeтат урока си, и пак ся обърнат към тогова и оногова. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 11.
2. Само несв. Прочитам от време на време малко; попрочитвам. Та по времето, за което разказвам, и аз попрочитах по нещо от Майн Рид и Юго. А. Гуляшки, ДМС, 177. На поличката над огнището в хижата му имаше няколко книги, от които им попрочиташе понякога нещичко и тълкуваше умно и разбрано. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Откак почна да се меша сред хората, да ходи по събрания, да попрочита вестника, като че и мислите му взеха да летят по-нашироко. Кр. Григоров, ТГ, 78. От млади години на Иго му бeшe останало малко знаниe да попрочита и да позаписва по староврeмски. М. Гeоргиeв, Избр. разк., 111. попрочитам сe, попрочeта сe страд.