ПОПСУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Псувам малко, известно време. Потюхкаха се още няколко време, поръмжаха, попсуваха комисията, па най-после си кандисаха. Т. Влайков, Съч. III, 104. Селяните .. разбраха, че техният .. кмет .. просто е офейкал, .. попсуваха .., полютиха се, па току си наредиха криво-ляво една общинска управа и тръгнаха пак по работата си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 357. Конарци привлякоха пребитите си в землянките, .., поругаха и попсуваха обирниците, а на заранта сякаш нищо не беше ставало. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 418. Обича да си подремне следобед, да седне вечер на ракийка, да пусне телевизора, да попсува. Г. Господинов, В, 222. попсувам се страд. и взаим.