ПОРАЗПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; поразпра̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Разг. 1. Разправям малко, донякъде. През дългите вечери в кораба Любомир му беше поразправил нещичко, беше му казал и това, че е препоръчан до този господин Алфред Коен. П. Спасов, ХлХ, 326. Койчо, като му казала за това кака Дина, понамръщил се малко — .. Ала като му поразправила тя повечко, съгласил се. И след една неделя изпратихме я кака Дина за Пловдив. Т. Влайков, Съч. II, 282. — Ти знаеш ли какво приказваш? — .. — Знаеш ли, че мога и в съд да те дам — ето има и свидетели .. — Ама това дето тука го казах, то беше като на приятел — в съда ще поразправя и други работи. Г. Караславов, СИ, 9. — За теб сега е лесно. Сам човек с трийсет хиляди, .. Само че като се ожениш, ела да ми поразправиш. Б. Райнов, ЧЪ, 74.
2. Само несв. Разправям малко, донякъде от време на време. поразправям се, поразправя се страд.