ПОРАЗХУБАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; поразхубавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разхубавявам малко. Гримът я поразхубави. Δ Ще я [кучката] изкъпя, подстрижа и ще я поразхубавя. поразхубавявам се, поразхубавя се страд. Роклята трябва да се поразхубави с яка и копчета.

ПОРАЗХУБАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; поразхубавя̀ се св., непрех. Разхубавявам се малко, в известна степен, леко; поразхубавявам2. Откакто влезе в пубертета, започна да се поразхубавява.

ПОРАЗХУБАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; поразхубавèя, -èеш, мин. св. поразхубавя̀х, прич. мин. св. деят. поразхубавя̀л, -а,-о, мн. поразхубавèли, св., непрех. Ставам малко по-хубав; поразхубавявам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)