ПОРАНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пораня като прил. Диал. Наранен, изранен. Жени с измъчени лица, приведени надве от цедилниците с пеленачетата, ждрапаха боси, с поранени нозе. Й. Вълчев, СКН, 368.
