ПОРЀВВАМ1, -аш, несв.; порèвна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. и диал. Поже- лавам, поисквам нещо или някого; порèвнувам. Двайсет и повече години едните само попове и епископи я знаеха [Паисиевата история] и те не поревнаха да си я препишат. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 654. — Когато човек не може да бъде голям господар, трябва да поревне да стане малък господар и да служи вярно и чинно на големия! Н. Каралиева, ЗБ, 6. Гледал я везир, сматрял я, / и от сърце я поревнал. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 938. пореввам се, поревна се страд.
ПОРЀВВА МИ СЕ несв.; порèвне ми се св., непрех. Остар. и диал. 1. Приисква ми се, пожелавам нещо или някого; поревнува ми се. — Пържих малко кюфтета,.. Пък ти имаш момченца,.. Може да им се поревне и да им стане нещо. Кума занеси им да си похапнат за прищявка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 32. — Мислиш ли ти, че и аз мога да направя щампа? Поревва ми се. Вл. Свинтила, СЗЗ, 272. Жените са създадени от аллаха да ни веселят и да пълнят леглата ни, а за гяурките и дума да не става — наша е, която ни се поревне. Д. Спространов, ОП, 142. На 1720 Жамс беше наченал да издава един вестник,.. Туй му предприятие привлече многома сътрудници,.. Вениамин като слушал техните приказки върху всякакви новини, поревнало му са да напише и той един член. У, 1871, бр. 1, 124. Някой си селянин като слушал да приказват за Хитър Петра, поревнало му са да го види що е за човек. У, 1871, бр. 1, 368.
2. Харесва ми се; поревнува ми се. Баща ми, който ме беше слушал, се обърна към мене и ми каза: „Холан, момче, отгде ти се е поревнал тоя варварски език?“ Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 313. Още кога са навърташе у Влашко, нему беше са поревнал градският живот. Ил. Блъсков, ПБ II, 24.
ПОРЀВВАМ СЕ несв.; порèвна се св., непрех. Остар. и диал. Харесвам се. След завладението на Сицилия, на римляните са поревнало господството над покорените страни. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 303-304. Иисусовото учение не се поревнало на горделивите фарисеи, та затова намразили Иисуса. Д. Манчев, НН (превод), 105. А на Александра са поревнало пребиванието в Персия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 248.
ПОРЀВВАМ2, -аш, несв.; порèвна, -еш, мин. св. -ах, прех. Диал. Повръщам. Погризят коричките, посвиват перата на лука, па току почнат да кашлят, да превиват гърдите си, дорде не поревнат някой ден кръв от устата си, както моята Цветанка. Кр. Григоров, ТГ, 54. пореввам се, поревна се страд.
ПОРЀВВА МИ СЕ несв.; порèвне ми се св., непрех. Диал. Повръща ми се.