ПОРИЦА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което порицава, осъжда, укорява, изрича порицание. Заел позата на неумолим порицател на „обществените язви“, той писа в списанието си следното: „Тъжбата на Яворов илюстрира отрицателните качества на българската интелигенция“. М. Кремен, РЯ, 514.