ПОРОЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Порест; порозовит. Действително, знае ся днес, че скоростта, в която минуват две тела една дупчица или една порозлива ципа е в слово обратно с тяхната гъстина. Ч, 1870, бр. 5, 154-155.
