ПОРУМЕНЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от поруменявам1. Поруменяването на девойката му подсказа, че се срамува.
ПОРУМЕНЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от поруменявам2 и от порумeнявам сe.
