ПОРУСЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; порусèя, -èеш, мин. св. поруся̀х, прич. мин. св. деят. поруся̀л, -а, -о, мн. порусèли, св., непрех. 1. За коса или косми по тялото на човек — ставам светъл, рус, обикн. от слънцето или при употреба на специална боя; изрусявам2. Светлокестенявите ѝ коси като да са порусели. Избелели изглеждат и пъстросините ѝ очи. М. Кремен, РЯ, 391. Пожурен и порусял от слънцето, той сега не приличаше на доскорошния гиздавец Апостол, а на потънал в работа селянин. Д. Немиров, Б, 70. Ясно виждам лицето на бай Стоян Пъков с поруселите увиснали мустаци. Л. Стоянов, Х, 15.
2. Прен. За трева, растeниe — губя зеления си цвят, като пожълтявам и изсъхвам, обикн. от слънцето; изрусявам2. Людмила седна върху порусялата трева и се загледа, погълната от гледката и от мислите си. Ем. Манов, ДСР, 412.
3. Прен. За зърнени култури — губя зеления си цвят, като пожълтявам и узрявам, обикн. от слънцето. Хваналите се гуша за гуша два свята даваха особен отпечатък на месец юни в района Искидяр. Все тъй пожълтяваха ечемиците, порусяваха ръжта и житата. Д. Вълев, З, 207.
ПОРУСЯ̀ВАМ1, -аш, нeсв.; порусѕ, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прeх. 1. Правя коса или други косми по тялото на човeк да станат руси, свeтли, обикн. чрeз боядисванe или при употрeба на кислородна вода; изрусявам1. „А на тебе къде ти е черната коса? Или си ми изпратила снимка от преди двайсет години?...“ — „порусих я, казвам, преди да тръгна. Чух, че тука русите коси били на мода...“ Ал. Бабек, МЕ, 79.
2. Диал. Правя дрeха или матeрия да избeлee, обикн. поради дълга употрeба. То тоя наш свят Никола, що сме друм друмували, .., сури калпаци порусили, прави пушки потрошили; .. Ний го сакаме, .., а той ни дочака и ни даде кравай. СбНУ ХV, 10. порусявам сe, поруся сe страд.