ПОРЪЖДАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поръждавèя, -èеш, мин. св. поръждавя̀х, прич. мин. св. деят. поръждавя̀л, -а, -о, мн. поръждавèли, св., непрех. 1. Покривам се с ръжда, хващам ръжда; ръждясвам. Никой вече не можеше да ме убеди, че това тук не е пара̀. Мислех си: пара̀та тук е попаднала отдавна, стояла е на влага и затова е поръждавяла. Кр. Григоров, ОНУ, 12. Мазилката на къщичката беше олющена. Ламарината на покрива поръждавяла. О. Бояджиев, П, 118. По-друго е положението с четирите броя мостови кранове, които оставихме направо върху калната земя. За тях всеки има право да ни критикува, защото бая поръждавяха. Ст, 1970, бр. 1266, 3.
2. Прeн. Получавам, придобивам, имам жълточервен, риж цвят, подобен на желязна ръжда. Той смуши коня и скоро пред него се откри най-хубавият блок с пшеница. Едната половина се червенееше леко поръждавяла, а другата беше пожъната. Ст. Даскалов, СЛ, 198.