ПОРЪМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поръмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х и (диал.) -ѝх, св., непрех. 1. За дъжд — ръмя в малко количество или кратко време. Хладен ми ветрец повея, / росен ми дъждец поръмя. Христом. ВВ II, 246. Тихин ми вятър повея, / дребен ми дъждец поръми. Нар. пес., СбВСт, 437.
2. Безл. поръмява, поръми. Ръми дъжд кратко време или в малко количество.