ПОСА̀Д м. Остар. Малко градче. Святослав седна на щита и войниците го понесоха около посадът, големците вървяха подире му, народът го здрависваше, стражата удряше със саби в ковани щитове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 31.

— От рус. посад.


Източник: Речник на българския език (онлайн)