ПОСВА̀ТУ̀ВАМ, -аш, несв.; посва̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Посватвам; сватосвам. Аз не додах, жабо, / жичка да ти връза, / .. / Я най додах, жабо, / да ти посватувам, / зарад моя братец, — / Рачо осмокрачо, / за твоята сестра — / жаба мекекява. Нар. пес., СбГЯ, 143-144. посватувам се, посватя се страд. и вазим.
ПОСВА̀ТУ̀ВАМ СЕ несв.; посва̀тя се св., непрех. Диал. С прeдл. с. Посватвам сe; сватосвам се. Избраха за снаха Нонка, съседката им. .. Накрай решиха попадията да се посватува с майка ѝ. Г. Райчев, ЗК, 103.