ПОСВЕЩЀНИЕ мн. -ия, ср. 1. Специален текст, надпис в началото на литературна, научна или друга творба, с който авторът посочва на кого я посвeщава. Когато той свърши, показаха ѝ ръкописа: имаше посвещение „На Недялка Б“. М. Грубешлиева, ПП, 44. Изданието носело пищно и витиевато, .., посвещение на „най-светлия и най-превъзходен сеньор, сеньор Козимо де Медичи“. Хр. Ковачевски, СК, 89. // Специална, обикн. встъпителна част от литературна творба, с която авторът сe обръща към лицето, на което тя е посветена. Посвещението беше махнато от романа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 71. Бих казал, че тая книга [„Стари и млади“] съдържа следното невидимо посвещение: „За вас съм писал, о незнайни грядущи поколения, които ще донесете в скудния наш живот свещената надежда за вечна красота“. Худ., 1906-1907, кн. 4 и 5, 19.

2. Остар. Посвещаване. Павликиените нямали никаква йерархия. .. Техните предстоятели не само не са се отличавали от другите членове на сектата с някакво посвещение, но не употребявали и особена дреха при богослужението, а го извършвали в обикновени мирски дрехи. ПСп, 1871, кн. 4, 60. „Сид“ е посветен на внучката на кардинал Ришельо. .. Смисълът на това посвещение е бил този, че с него Кронейл си обезпечавал подръжка срещу своя могъщ противник (Ришельо). БР, 1931, кн. 7, 239. Всеки младеж, като навърши 18 години и отиде на посвещение, даваше на държавата жребче или млада кобилка. Й. Вълчев, СКН, 32.

3. Надпис в книга или спeциалeн тeкст, по-рядко придружаващ подарък, цветя и под., обикн. с поздрави и благопожeлания към лицeто, за коeто са прeдназначeни (във връзка с някакво честване, празник и под.). Боян нехайно разкъса опаковката им, разтвори ги, погледна надписа на двете и се усмихна: бяха от неизвестни автори с много патетични автографни посвещения. М. Грубешлиева, ПИУ, 215. Аз отивам да купя най-хубавите цветя, а тя се навежда над един бял лист и като плюнчи непрекъснато молива, започва да съчинява тържественото посвещение, което ще придружава букета. .. Посвещението е написано с красиви букви и е украсено с картинки на животни. П. Незнакомов, МА, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)