ПОСВЍРКВАМ, -аш, несв.; посвѝркам, -аш, св., нeпрeх. Свиркам леко или на интервали, от време на време; подсвирквам. Той се доизбръсна грижливо, като си посвиркваше някакъв стар валс и мислеше за снощния им разговор. Ем. Манов, БГ, 243. посвирква се, посвирка се бeзл. С пълна уста трудно се посвирква.