ПОСВОЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от посвоя като прил. Остар. и диал. Който е присвоен, иззет или завладян. А когато съгледа, че много криво размерваха посвоените земи, които бяха подарени на пуритански войници, .., опретна ся сам да им ги размери. Й. Груев, ССП (превод), 134.