ПОСВРАЧА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя да сe появяват, заразявам с пъпки, циреи, обриви и под. Дето е драло куче, не бива да ся стъпя, защото посврачало чловека (излазяли по чловека скули, пъпки, циреи). СбНУ VI, 92.
— От Н. Гeров, Рeчник на блъгарский язик, 1901.