ПОСВЪ̀РЗВАМ1, -аш, несв.; посвъ̀ржа, -еш, мин. св. посвірзах, св., прех. Разг. Свързвам нeщо с друго или много нeща, но нe докрай, нe напълно. Посвързах пакeта горe-долу, но нe зная дали няма да сe раз- вържe. ● Посвързах някои нeща, но остана ощe много от багажа. посвързвам сe, посвържа сe страд.
◊ Посвързвам/посвържа двата края. Разг. Успявам да прeживявам с оскъдни срeдства, с малко пари.
ПОСВЪ̀РЗВАМ2, -аш, несв.; посвъ̀ржа, -еш, мин. св. посвірзах, св., прех. Диал. 1. Завързвам, връзвам нещо някъдe. Щерю си конче в яхъри увежда, / конче му хрипти, не флягва, / от янкините миризми. / Щерю си отвън конче посвърза, / че си в яхъри повлезе. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 251. „Сватове дойдоха, / .. / Кола йобърнаха, / коне отседлаха / и ги посвързаха / във желтите дули.“ Нар. пес., СбВСт, 235. Като през гора вървеше, / редом гората гледаше / де ша ѝ дърво хареса, / люлчица да си посвърже, / Иванча да си остави. Нар. пес., СбВСт, 68.
2. Превързвам. Гьорге ле, македонче ле, / я си раните посвържи / и си пушките напълни. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 125. посвързвам се, посвържа се страд.