ПОСВЪ̀СВАМ, -аш несв.; посвъ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчeт. с в e ж д и, ч e л о. Свъсвам (вежди, чело) леко, малко; понамръщвам, понавъсвам, поначумервам. Сянка пробегна пред стоманения му сив поглед, той посвъси вежди и запита: — Защо е осъден, дядо? Къде е сега? М. Грубешлиева, ПП, 191. На свой ред Тенев го погледна като по-голям, който е недоволен от държанието на по-малкия, посвъси вежди и попита с не дотам учтив тон. Ст. Марков, ДБ, 315. Двама млади чиновници от първите редове сведоха очи и ушите им загоряха от хорски срам. — Моля, моля! — посвъси вежди и сам директорът. Н. Каралиева, Н, 41. Той посвъси чeло и поглeдна строго.
ПОСВЪ̀СВАМ СЕ несв.; посвъ̀ся се св., непрех. Понамръщвам се, понавъсвам се, поначумервам се. Посвъсва се, погледне строго, но никога не избухва.