ПОСГА̀ЗВАМ, -аш, несв.; посга̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Сгазвам, стъпквам нещо малко, леко или от време на време, понякога; понагазвам, поизгазвам. Посгазих тревата като поливах.

2. Прeн. Разг. Смъмрям, скарвам сe на някого, обикн. лeко. Посгазвам мързеливците и ги натоварвам с още работа. посгазвам се, посгазя се I. Страд. от посгазвам. II. Взаим. от посгазвам във 2 знач. Аз брате! Не ли знам нашите болградци като са соберат .. заченат да са мъмрят за своите частни интереси и като ся посгазят наяко, стават та си отиват. ЦВ, 1859, бр. 440, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)