ПОСГЪ̀РЧВАМ, -аш, несв.; посгъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех . Разг. Сгърчвам леко, слабо или за кратко време; посбръчквам, понагърчвам, понабърчвам. Председателят се разшава на стола, посгърчи лице и се обърна към младоженеца: — Асан, искаш ли Кадрие Мустафова за жена? Б. Несторов, СР, 251. Посгърчвам и отпускам неколкократно премръзналите си пръсти.
ПОСГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; посгъ̀рча се св., непрех. Разг. Сгърчвам се малко или за малко, за кратко време. Посгърчвам се в топлото си палто и продължавам въпреки студа своята разходка. Δ Бедното животно се посгърчи от болка и побягна. // За крайник и под. — схващам сe, ставам нeподвижeн от студ, прeумора, заболяванe или от старост. Пръститe ми сe посгърчиха от дългото стоeнe на студа бeз ръкавици.