ПОСДОБЍВАМ, -аш, несв.; посдобѝя, -ѝеш, мин. св. посдобЈх, прич. мин. страд. посдобѝт, св., прех. Диал. Добивам1 нещо малко или за малко, за кратко време. Посдобили пари започнали къща да строят. Т. Влайков, Съч. I, 35. посдобивам се, посдобия се страд.
ПОСДОБЍВАМ СЕ нeсв.; посдобЈя сe св., нeпрeх. Сдобивам сe с нeщо малко или отчасти, в извeстна стeпeн. На детинските си години той ся поучи в гимназията у Ромсей, та ся посдоби с что-годе училищно възпитание. Й. Груев, ССП (превод), 133.