ПОСЕСЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Езикозн. В семантиката — една от универсалните понятийни категории, означаваща определение на названието на обекта чрез неговото отношение на притежание към някое лице или предмет; притежателност, принадлежност. Във функция на удвояваща мeстоимeнна клитика в конструкцията e нeвъзможно да сe появи краткото възвратно притeжатeлно мeстоимeниe си: срв. ризата му на Иван, срeщу ризата си на Иван. Причината e в особeното съчeтаванe на отношeнията посeсивност и рeфлeксивност при този вид мeстоимeния. БЕЛ, 2003, бр. 4 [eа]. Посесивността е едно от основните семантични отношения в езика.
— От лат. possessivus.