ПОСЀСТРЮВАМ, -аш, несв.; посèстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Правя някоя да ми стане посестрима, взимам някоя за посестрима. Той си ся болен разболя / на чужда земя притъжна, / чужда е майка помайчил, / чужда е сестра посестрил, / чужди е братя побратил. Нар. пес., Н. Геров IV, 216. посестрювам се, посестря се взаим.