ПОСЛЀДЪК, мн. -ци, след числ. -ка м. Диал. Плацента; последок, последник, баба2, бабиното, бабино дете, бабица2, ложе3, място. Лекарствените вещества проникват в плода през плацентата (последъка). Н. Тонкин, НЗЛ, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)