ПОСРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от посера като прил. Разг. Грубо. 1. Изцапан с лайна. Посрани пелени. Посрано бебе.
2. Прен. Жалък, нищожен, презрян; попикан. — Той предлага да продължите заедно. На общо основание. Макар че той е старши научен сътрудник, а ти най-обикновен посран асистент. П. Вежинов, НБК, 217-218.
◊ Като посран. Разг. Грубо. 1. В съчет. с г л е д а м, о т и в а м с и и под. Виновно, гузно (гледам, отивам си и под.). Красимир забеляза бягството на двамата. Той ли, някой друг ли извика, Светльо се обърна и веднага тръгна назад. Вървеше като посран. Н. Стефанова, ПД, 93. 2. В съчет. с в ъ р в я, х о д я и под. Бавно и неестествено разкрачено (вървя, ходя и под.). Като посрано дете майка си, г л е д а м. Разг. Грубо. Виновно, гузно (гледам). На посраните круши. Диал. Подигр. На предишната работа (занаят и др.) поради липса на по-добро. Носът ми не се стига с посрана клечка. Простонар. Грубо. Ирон. Прекомерно съм се възгордял, надул, държа се прекомерно надуто, горделиво. Посран ми е гъзът. Простонар. Грубо. Злепоставен съм, посрамен съм с нещо.