ПОСТЕКА̀, -чèш, мин. св. постèкох, постèче, прич. мин. св. деят. постèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Диал. Спечеля, придобия. Море Митро, мисля моя, / къде ходам, тебе мислям; / Си отидох в град София, / си постекох три хиляди. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 225.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.