ПОСТУЛЍРАНЕ ср. Филос. Отгл. същ. от постулирам и от постулирам се. Опитът да се отделят „естетическите увлечения“ от „рационалното зърно“ в работите на Боян Пенев издава манипулативното постулиране на някаква „прогресивно развиваща се“ литературна наука, която става все “по-правилна", защото напредва независимо от вкус, естетическа култура и прочие исторически феномени. ЛВ, 1998, бр. 272 [еа]. Постулиране на определени изисквания.