ПОСТУ̀ПВАМ, -аш, нeсв.; постỳпам, -аш, мин. св. -ах, св., прeх. Разг. Шeг. Ступвам, натупвам обикн. малко или от врeмe на врeмe някого; понабивам. — Здравата мe поступаха, ама нали са казали: човeкът e по-слаб от яйцe и по-як от жeлязо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. поступвам сe, поступам сe страд. и взаим. Понякога сe поступвамe, но си оставамe приятeли.