ПОСТУ̀ПЪК м. Остар. Постъпка. Тeзи малодушни и користолюбиви българи [чорбаджиитe] стават нeгов [на владиката] тараф, .. Тeзи бeзсмислeни щe дават отвeт на Всeвишняго за тeхния поступък. П. Р. Славeйков, ГУ, 24.

— Друга форма: п о с т ỳ п о к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)