ПОСЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; посъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя някого сърбин, придавам някому сръбско самосъзнание или на нещо сръбски облик, характер, черти, особености. Ако е лесно да се превръща народ, защо гърци и сърби с тяхната брутална пропаганда не погърчиха и не посърбиха тоя народ? Хр. Бръзицов, НЦ, 330. Посърби той веке неколко села нататък, какви ти сърби са те, само по две-три къщи се обявиха по своя воля, но кой смей да се изкаже против Йосиф от Рапа! Д. Талев, ГЧ, 203. — Ни Новакович, ни Цвиич, нито Белич ще посърбят български език корав. В. Марковски, ПЗ, 314. посърбвам се, посърбя се страд.
ПОСЪ̀РБВАМ СЕ несв.; посъ̀рбя се св., непрех. Ставам сърбин, придобивам сръбско самосъзнание или сръбски облик, характер, черти, особености. Разбира се, че после сичкото това екзархията трябаше да стане за вас сборище от шпиони и от инквизитори, емиграцията – чета от бозаджии вагабонти, а народът – татарско племе, което, за да се освободи от турците, тряба по-напред да се посърби. Хр. Ботев, Събр. съч. II, 154-155.