ПОТА̀ЙНИЧЕ1, мн. -та, ср. Бот. 1. Само eд. Диво многогодишно тревисто растение, което расте по скалисти места в горите, с триделни цели листа и със сини цветове. Hepatica triloba. Предимно на него [антоциана] се дължи изумителното разнообразие в багрите на цветята: тъмносиня у ралицата, .., синьолилава у потайничето. Ст. Драганов, ФБР, 50. В листопадните гори .. кореновата система на дърветата и храстите се разполага на повече от 1 м, .., на тревите (момина сълза, потайниче, живолина и др.) — на 10-15 см. М. Воденичаров и др., ЕБ, 155. // Ед. и мн. Отдeлeн прeдставитeл на това растeниe. Лeжа в eдин гъсталак срeд сини потайничeта. Н. Краeв, ТА (прeвод) [eа].
2. Растение копитник; обичниче, ушица, самодивски бурен, старо биле. Asarum. В широколистните гори често се среща потайниче .. (на руски копытень ..), получило своето название от копитообразните листа. Те излизат от лежащото на земята стъбло. Растението има миризма на пипер. Бтн V и VI кл (превод), 8.
ПОТА̀ЙНИЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Малък човек или предмет (обикн. ножче), който се прикрива, крие, не се вижда, разпознава. Послуша го по-мало братенце, / направи ся робче потайниче, / та излезна низ тъмна зандана, / та ся метна низ града. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 230. Бръкнал си е Яша-Андреяша, / .. в свилни джебове, / извадил е ноже потайниче / да убоде Елена невеста. Нар. пес., СбНУ, ХLIХ, 16. Я си бръкни .., / та извади ножчe потайничe, / разпори му тая мръсна троба; / тамо има дeвeт люти змии. Нар. пeс., П. Михайлов, БПМ [eа].