ПОТЍЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от потичвам. Тичайки с всички сили, той [Матьо] извади парабела си и започна да стреля .. Озовал се зад насипа, Матьо тръгна край него с потичване. Гърмежите и виковете останаха далеч зад него. Д. Ангелов, ЖС, 497.