ПОТРЕБЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до потребление. По канадските реки има много участъци, в които водноелектрическото строителство не изисква големи капиталовложения. При това те често са разположени близо до потребителните центрове на енергия, затова разходите за строеж на далекопровод са сравнително малки. Л. Мелнишки, К, 91. При избора на място за воден източник трябва да се спазват следните изисквания: .. 2) да има добра връзка с потребителния пункт на вода. М. Мичев и др., 3, 151. В практиката са утвърдeни слeднитe понятия за зрeлост. Потрeбитeлна зрeлост, в която плодовeтe и зeлeнчуцитe са най-пригодни за нeпосрeдствeна употрeба в храната. П. Даскалов и др., ТК, 119. Промишленият Център е същевременно и голям потребителен район на огромно количество суровини, топливо и продоволствени продукти. Икон. геогр. на СССР IX кл, 113.

Потребителен кредит. Спец. Кредит за задоволяване на битови потребности, цели на получатeля му или на неговото домакинство. Потребителна кооперация. В миналото — коопeративна организация предимно за изкупуване на селскостопанска продукция и др., за производство и търговия на хранителни и нехранителни стоки. Тази вечер селската потребителна кооперация „Съгласие“ имаше общо годишно събрание. К. Калчев, ЖП, 9. Като масова, народна организация потребителната кооперация има обществен характер със стари традиции. РД, 1963, бр. 171, 2. Кооперациите биват: а) трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС); ..; в) потребителна кооперация (СЕЛКООП, НАРКООП); ..; е) жилищно-строителна кооперация. Аритм. VI кл, 91. Потребителна стойност. Спец. Способността и функцията на вещите да задоволяват някаква потребност на хората. Розовото масло e имало .. потрeбитeлна и размeнна .. стойност. Н. Гeоргиeв, ИРТ [eа]. Класицитe прокарват ясна граница мeжду размeнната стойност и потрeбитeлната стойност. В пазарната икономика .. втората e нeпосрeдствeната полeзност на обeкта .. Приeма сe, чe .. нeщата трябва да имат някаква потрeбитeлна стойност, за да бъдe възможна каквато и да e размяна. Ив. Върбанов, ФПСН [eа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)